Osimertinib при EGFR T790M – позитивен рак на белия дроб

  1. Начало
  2. chevron_right
  3. Новини
  4. chevron_right
  5. Osimertinib при EGFR T790M – позитивен рак на белия дроб

Недребноклетъчният белодробен карцином в напреднал стадий е основна цел за разработване на таргетни терапии. Към момента са одобрени или са в етап на клинични проучвания няколко такива, като преценката за евентуалните ползи от тях се основава на мутационния статус на гени като EGFR, ALK, ROS1 и други.

Международните препоръки съветват на първо място пациентите с недребноклетъцен белодробен карцином да се изследват за мутации в EGFR (епидермален растежен фактор рецептор) гена. Процентът на мутиралите пациенти по този ген от европеидната раса е около 10 – 15 % според различните източници, като те се приемат за подходящи за терапии с EGFR тирозин киназни инхибитори като първа линия на лечение.

Въпреки първоначалния силен туморен отговор след средно 9 до 13 месеца от лечението болестта започва да прогресира. В около 60% от случаите на този етап се установява T790M (p.Thr790Met) точкова мутация в гена, която се свързва с резистентността към първоначалната терапия с първо или второ поколение тирозин киназни инхибитори.

Osimertinib е трето поколение тирозин киназен инхибитор, подходящ за пациенти с  EGFR мутации, но най-вече за пациенти с вторична T790M резистентна мутация, възникнала след лечение е таргетна терапия. Във фаза I на клиничното проучване AURA е отчетен отговор към терапия с оsimertinib при такива пациенти от 61 % и средна продължителност без прогресия – 9,6 месеца. Две последващи проучвания потвърждават тези данни. Въз основа на резултатите американската агенция по храните и лекарствата одобрява терапията, а в началото на 2016 тя е одобрена и в Европа.

Клиничните изпитвания на терапията продължават и към момента. В рандомизирано международно клинично проучване, фаза III, се набират 419 пациенти с T790M позитивен напреднал недребноклетъчен белодробен карцином, които имат прогресия след първа линия лечение с тирозин киназни инхибитори. В отношение 2:1 те получават или орално оsimertinib, или венозно pemetrexed, комбиниран с карбоплатина или цисплатина на всеки 3 седмици до 6 цикъла.

Резултатите показват, че средната продължителност без прогресия при оsimertinib е значително по-дълга от тази при платиновите терапии (10,1 срещу 4,4 месеца). От 144 пациенти с метастази в централната нервна система средната преживяемост без прогресия също е по-дълга при пациентите, получавали оsimertinib, отколкото при тези, получавали платинова терапия и pemetrexed – 8,5 срещу 4,2 месеца съответно. Пациентите със странични ефекти от ниво 3 или по-високо при оsimertinib са 23%, а при платинова терапия и pemetrexed – 47%.

Резултатите от това клинично проучване показват, че оsimertinib има значително по-голяма ефикасност от платинова терапия, комбинирана с pemetrexed при пациенти с T790M – позитивен напреднал недребноклетъчен белодробен карцином, при които има прогресия след първа линия на лечение с тирозин киназни инхибитори.

Източник: T.S. Mok, Y.-L. Wu, M.-J. Ahn, M.C. Garassino, H.R. Kim, S.S. Ramalingam, F.A. Shepherd, Y. He, H. Akamatsu, W.S.M.E. Theelen, C.K. Lee, M. Sebastian, A. Templeton, H. Mann, M. Marotti, S. Ghiorghiu, and V.A. Papadimitrakopoulou, for the AURA3 Investigators; Osimertinib or Platinum–Pemetrexed in EGFR T790M–Positive Lung Cancer; 2016, N Engl J Med 2017;376:629-40. DOI: 10.1056/NEJMoa1612674

Меню