Компанията Trovagene със седалище в Сан Диего, Калифорния, обяви в средата на януари, че е сключила сделки за разпространението на предлаганите от нея тестове Trovera с редица партньори в Европа и Близкия Изток. В това число влиза и България, където договорен партньор е компанията NM Genomix.
Тези партньори ще представят клиничните тестове на лекари, генетици и онкологични звена от съответния регион, а освен това ще дадат възможност и за ранен достъп на изброените до новите тестове, разработвани от Trovagene, съвместно с Boreal Genomics, които се очаква да бъдат представени през лятото на 2017.
Тестовете Trovera, които в момента предлага компанията, дават информация за мутационния статус на няколко гени (EGFR, KRAS и BRAF), за които има разработени и одобрени (включително и в България) таргетни терапии съответно при белодробен и колоректален карцином и меланома. Анализът се основава на т. нар. „течни биопсии“, които целят да преодолеят ограниченията на традиционно използваните тъканни биопсии.
Едно от основните предизвикателства пред съпътстващата диагностика, предхождаща персонализираните терапии, е недостигът на туморен материал, необходим за генетичен анализ. Статистиката показва, че до 25 % от тъканните биопсии нямат достатъчно туморни клетки за осъществяване на анализ. Освен това, поради често тежкото състояние на пациентите и сложността на процедурата, не може да се вземе повторно тъкан за изследване. Друг проблем е, че тъканните биопсии обхващат клетки от много ограничен участък от тумора, който сам по себе си е изключително хетерогенна популация от клетки. Така не винаги определения чрез тях мутационен профил отразява действителната честота на мутациите.
„Течната биопсия“, използвана в тестовете на Trovagene, може да бъде от кръв или урина, което я прави много по-достъпен и неинвазивен метод за събиране на туморна ДНК. Обединяването пък на двата източника (кръв и урина) повишава чувствителността и намалява шанса за фалшиво негативни резултати. Всичко това е възможно благодарение на установения преди няколко години факт, че туморните клетки отделят свободно циркулираща туморна ДНК, която може да бъде засечена чрез чувствителни генетични методи. Неинвазивността на метода позволява тестът да бъде направен повече от веднъж и да бъде използван не само за първично определяне на туморния статус, но и динамичното му проследяване във времето.